Сформира се се Камара на независимите оценители, която да бъде съблюдавана от Комисията за финансов надзор. В присъствието няколко на брой професионални организации, които са появили се по собствена инициатива и членуването в които се възприема като доказателство за професионализъм на оценителя (например Асоциацията на бизнесоценителите) е спорно защо точно е нужна нова структура в сектора. При това насила сложенащ от страната по правен път. Излиза, че пак държавата е наясно с това кой е превилен да стане оценител, знае как би трябвало да се организира избора на достойните и освен това тя се наема да контролира професионалната организация на оценителите.

Новата камара ще издава удостоверения за правоспособност за частни оценители, които само ще могат да удостоверяват и дават властта на оценителя да прави подобна дейност. По този начин всъщност се появява последната организация, която с дадени изисквания може да слага бариери за проникването на други участници. При прекратяване на достъпа до позиция се намаляват стимулите на досегашните участници да са функционални и да работят професионално.

Камарата ще следи регистър на оценителите. В закона е посочено, че “привилегията да използват позицията на независим оценител имат само и единствено частни лица и холдинги, внесени в регистъра на камарата”. В закона не се казва какво става с досега работещите оценители – дали например те ще бъдат вписани веднага в списъка или ще е нужно да кандидатстват за изкарване на уверение, което значи разход на усилия и ресурси. Ресурсните плащания е напълно обикновенно да се изчисляват в цената на оценителските услуги. Плащането на време и усилия е да е стимул за дадени хора да останат навън, което пък може да докара до занижено предлагане на този вид услуги.

В мотивите на закона се споменава, че една от идеите зад неговото откриване е, че “Народът е може да се каже всеки месец свидетел на статии в медиите за споразумения с разпореждане с народно или общинска собственост, които се основават на външна преценка и които видимо се различават от реалната пазарна стойност на обектите”. Преди една седмица отново видяхме на този тип случка – на сесия на столичния общинския съвет се постигна крайно решение за продажбата на общински притежание на удобно положение по цена, която е много по-малка от тази на пазара. Това е очеваден пример на предварително “нагласена” продажба на избрана организация, но начинът това да се случи е направената оценка на лицензиран оценител. Има още множество от този вид примери, когато цените на определени собствености не отговарят даже приблизително на пазарните цени в момента на приготвянето им. Проектозаконът за независимите оценители няма да предотврати този вид случаи. Престижа на фирмата, направила оценката ще накара обикновените хора да не използват услугите и. И заради това не е необходимо прилагането на редица изисквания и процедури над Единият рационален начин за достигането на публичност приватизация във всички тези случаи е процеса на раздържавяване да се прави само чрез провеждането на публичен търг.

Селекцията на такъв адванс адрес експертни оценки, която ще потърсим се състои от профеционалисти с голям опит, които са безпристрастни и работят за кратки срокове. Последното е от пъвоначална значимост, понеже пазарът на данъчна оценка е променлив сам по себе си и всяко едно забавяне би могло да докара неприятни изненади.